Роден в Самоков на 3 април 1884 г. Баща му е предприемач в София, но фалира

Роден в Самоков на 3 април 1884 г. Баща му е бизнесмен в София, само че банкрутира и фамилията му изпада в бедност. Животът на поета се движи сред Самоков и София. Умен, възприемчив, с пристрастености към литературата и музиката, той е любим на учителите си, само че заради липса на средства и нежното си здраве не съумява да завърши Първа софийска мъжка гимназия.

Започва да написа още като възпитаник – едвам 14-годишен, издава пиесата-поема " Слепец ". Дружи с Дебелянов, Николай Райнов, художника Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към по този начин наречения бохемски кръг в българската литература. През 1904 година дружно със Стефан Македонски отпътува за Загреб да следва певческо изкуство. Играл е на загребска сцена.

Творческото завещание на Йончев е неголямо по размер, но лириката му носи белег на близост и ентусиазъм. Основни претекстове са копнежът по несподелената обич, неосъществено благополучие и беззаветна обвързаност към родна майка, народ и Родина. Балканските войни променят и живота, и поезията му. Тогава написа фамозните си стихотворения, трансформирали се в песни. Ранен, Иван П. Йончев се връща в София, където с доста тъга съумява да издаде една дребна брошура " За Родината " (1915). Там е оповестено и стихотворението " Един завет ", по чийто текст композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската войска. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнати в песни ( " И бих желал орел да бъда аз… ", " Какво са, о, баща, в небето звездите " ), Иван Йончев остава в българската литература.

Умира от туберкулоза в Бояна на 26 май 1918 г. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му. По предложение на Иван Вазов улицата, на която е живял в Бояна, носи неговото име. През 1944 г. гробът му е премахнат от комунистическата власт.